Путин превърна Чечения в кървава лаборатория: забравената война, която промени Русия и проправи пътя към Украйна

Чечения се превърна в символ на една от най-кървавите войни в Европа след края на Студената война, но днес малцина си спомнят как започна всичко. Докато вниманието на света е насочено към войната в Украйна, историята на Чечения постепенно остава в сянка, въпреки че именно там се оформя моделът, който по-късно Кремъл прилага в Грузия, Сирия и Украйна. Унищожаването на градове чрез масирани бомбардировки, представянето на военните действия като борба срещу тероризма, инсталирането на лоялна местна власт и безмилостното потушаване на всяка съпротива се превръщат в стратегия, която впоследствие се повтаря многократно.

За мнозина Втората чеченска война не е просто регионален конфликт, а събитие, което променя съвременната руска държава, укрепва властта на Владимир Путин и изпраща сигнал към света, че Москва е готова да използва огромна военна сила, за да запази контрола си върху териториите, които счита за свои.

Пътят към независимостта

След разпадането на Съветския съюз през 1991 година много републики получават независимост. Чечения обаче остава част от Руската федерация, въпреки че голяма част от местното население настоява за отделяне. През 1991 година генерал Джохар Дудаев обявява независимостта на Чеченската република Ичкерия, което поставя началото на продължителен конфликт с Москва.

Кремъл отказва да признае независимостта, а напрежението постепенно прераства във война. През декември 1994 година руската армия започва мащабна военна операция срещу Чечения с очакването, че съпротивата ще бъде сломена за броени седмици. Вместо това руските сили се сблъскват с ожесточена съпротива, тежки градски боеве и значителни загуби.

Първата чеченска война продължава почти две години. Според различни оценки между 30 000 и над 100 000 цивилни губят живота си, а стотици хиляди жители напускат домовете си. Голяма част от инфраструктурата е разрушена, но въпреки военното си превъзходство Русия не успява да подчини Чечения.

През 1996 година е подписано примирие, което фактически оставя републиката извън контрола на Москва.

След войната Чечения организира президентски и парламентарни избори през 1997 година, които международни наблюдатели определят като свободни и конкурентни. За кратко изглежда, че републиката има шанс да изгради собствена демократична държава след десетилетия на съветско управление.

Този период обаче се оказва краткотраен.

Кремъл не се отказва

В Москва поражението е възприето като сериозен удар по авторитета на руската държава. Военните анализатори и политическото ръководство започват да обсъждат варианти за възстановяване на контрола над Чечения още преди края на десетилетието.

Междувременно ситуацията в самата република остава нестабилна. Икономиката е срината, престъпността се увеличава, а различни въоръжени формирования започват да действат самостоятелно. Именно тази нестабилност постепенно създава условия Кремъл да представи бъдещата военна операция като необходима мярка за националната сигурност.

Атентатите, които промениха всичко

През септември 1999 година серия мощни експлозии разтърсва жилищни блокове в Москва, Волгодонск и Буйнакск. Загиват близо 300 души, а стотици са ранени. Русия незабавно обвинява чеченски терористи и започва подготовка за нова военна операция.

Тези събития и до днес остават едни от най-противоречивите в съвременната руска история.

Официалната руска позиция е, че зад атентатите стоят чеченски екстремисти. През следващите години обаче тази версия е поставена под съмнение от редица известни журналисти, бивши служители на руските специални служби, историци и международни анализатори.

Сред най-известните критици са бившият офицер от ФСБ Александър Литвиненко и разследващата журналистка Анна Политковская. И двамата публично заявяват, че според тях съществуват сериозни основания да се разследва възможно участие на руски специални служби в организирането или подпомагането на експлозиите. Тези обвинения никога не са доказани в съдебен ред, но продължават да бъдат предмет на международни дискусии и до днес.

Особено внимание привлича т.нар. случай в Рязан. Няколко дни след серията атентати местни жители откриват чували със съмнително вещество в мазето на жилищен блок и подават сигнал. Първоначално властите обявяват, че е предотвратен нов терористичен акт. По-късно ФСБ заявява, че всичко е било част от учение. Именно този случай поражда множество въпроси, на които според критиците никога не е даден напълно убедителен отговор.

Каквато и да е истината за атентатите, те дават на Кремъл политическата подкрепа, необходима за започването на нова мащабна военна операция срещу Чечения.

На 26 август 1999 година руските войски започват настъпление, което скоро прераства във Втората чеченска война.

Възходът на Владимир Путин

Новата война съвпада с възхода на Владимир Путин, който по това време е назначен за министър председател. Решителната военна реторика и обещанията за унищожаване на терористите бързо увеличават обществената му подкрепа.

Именно чеченската кампания превръща сравнително непознатия политик в една от най-популярните фигури в Русия. Победата във войната започва да се възприема като символ на възстановената сила на държавата и играе ключова роля за избирането му за президент през 2000 година.

Военната операция този път е значително по-мащабна. Кремъл използва далеч повече авиация, артилерия и тежко въоръжение, отколкото по време на първата война. Целта вече не е просто военен натиск, а пълно ликвидиране на чеченската независимост и връщането на републиката под контрола на Москва.

Грозни се превръща в най-разрушения град на планетата

Настъплението на руската армия постепенно достига столицата Грозни, която по онова време има население от близо половин милион души. Още в началото на обсадата руското военно командване отправя ултиматум към цивилното население да напусне града. Много хора обаче не успяват да избягат навреме. Част от тях са възрастни хора, други нямат транспорт или средства, а трети просто отказват да изоставят домовете си.

Следват седмици на непрекъснати въздушни удари, артилерийски обстрел и сражения от къща на къща. Огромни жилищни квартали са сринати до основи, болници, училища и административни сгради са сериозно повредени, а електроснабдяването и водоснабдяването практически престават да функционират. Впоследствие Организацията на обединените нации определя Грозни като „най-разрушения град на Земята“, превърнал се в символ на опустошението, което войната носи на цивилното население.

Сателитни снимки и кадри на международни журналисти показват километри разрушени жилищни блокове, изгорели автомобили и цели квартали, превърнати в руини. Хиляди семейства остават без домове, а десетки хиляди хора търсят убежище в съседни региони или напускат страната.

Военни експерти и до днес определят обсадата на Грозни като една от най-разрушителните градски операции след Втората световна война.

Военни престъпления и терор от двете страни

Втората чеченска война е белязана от тежки нарушения на международното хуманитарно право. Правозащитни организации документират многобройни случаи на извънсъдебни екзекуции, насилствени изчезвания, изтезания и масови арести, извършени по време на т.нар. „прочиствания“ на населени места. Множество цивилни изчезват безследно след задържане от руски сили, а съдбата на голяма част от тях никога не е изяснена.

От своя страна част от чеченските въоръжени формирования извършват серия терористични нападения срещу цивилни цели в Русия. Сред най-тежките са кризата с заложниците в московския театър „Дубровка“ през 2002 година и трагедията в училището в Беслан през 2004 година, при която загиват над 330 души, включително повече от 180 деца.

Тези нападения шокират света и предизвикват силна обществена реакция в Русия. Кремъл използва атаките като доказателство, че води война срещу международния тероризъм, а обществената подкрепа за продължаването на военните операции нараства значително.

Човешката цена на войната

Точният брой на жертвите никога няма да бъде известен. Различни оценки сочат, че загиналите чеченци са между 80 000 и над 100 000 души, като голяма част от тях са цивилни. Хиляди руски военнослужещи също губят живота си по време на конфликта.

Освен човешките загуби войната оставя огромни психологически последици. Цяло поколение чеченци израства сред постоянни бомбардировки, разрушения и страх. Хиляди деца губят родителите си, а цели семейства никога не успяват да се завърнат по домовете си.

След официалното приключване на активните бойни действия през 2005 година отделни въоръжени сблъсъци продължават още няколко години. Едва през 2009 година Москва официално отменя режима на антитерористична операция.

Управлението на Рамзан Кадиров

След установяването на пълен контрол Кремъл изгражда нов модел на управление в Чечения. Начело на републиката постепенно застава Рамзан Кадиров, който наследява баща си Ахмад Кадиров.

Режимът му се характеризира със силна зависимост от Москва, огромни федерални субсидии и практически неограничена власт в региона. Международни правозащитни организации многократно обвиняват чеченските власти в системни нарушения на човешките права, включително политически репресии, отвличания, изтезания и преследване на критици на режима.

Кремъл категорично отхвърля тези обвинения и представя управлението на Кадиров като пример за възстановяване на стабилността след години на война.

Защо светът постепенно забрави Чечения

В началото на XXI век Чечения ежедневно присъства в международните новини. Само няколко години по-късно интересът постепенно отслабва. Войната приключва, вниманието на медиите се насочва към Ирак, Афганистан и по-късно към Сирия, а трагедията на чеченския народ остава в периферията на международния дневен ред.

За мнозина именно това забравяне се оказва една от най-големите победи на Кремъл. Докато светът постепенно спира да говори за разрушенията, Русия окончателно консолидира контрола си над републиката.

От Чечения до Украйна

Множество военни анализатори виждат пряка връзка между събитията в Чечения и последвалите действия на Кремъл. Следват войната срещу Грузия през 2008 година, анексирането на Крим през 2014 година, руската военна намеса в Сирия и пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 година.

Според редица експерти именно слабата международна реакция към случилото се в Чечения убеждава руското ръководство, че използването на масирана военна сила няма да доведе до сериозни последици. Методите, наблюдавани в Грозни, по-късно са сравнявани с разрушенията в Алепо, Мариупол, Бахмут и други градове, превърнали се в символ на съвременните войни.

Историята на Чечения остава предупреждение колко бързо един регионален конфликт може да промени международната сигурност. Войната не само определя политическото бъдеще на Русия, но и оформя военната стратегия, която Кремъл прилага през следващите две десетилетия. Докато вниманието на света днес е насочено към Украйна, много историци предупреждават, че за да бъде разбрана сегашната политика на Москва, трябва да бъде помнена и трагедията на Чечения, защото именно там започва моделът, който по-късно се превръща в запазена марка на руските военни кампании.

Източници: https://www.the-american-interest.com/2016/05/19/how-putin-became-president/  

http://www.russialist.org/archives/4077.html#1 

https://www.hrw.org/news/2000/02/29/war-crimes-chechnya-and-response-west

https://www.hrw.org/reports/1995/Russia.htm

https://www.hrw.org/legacy/backgrounder/eca/chechnya/