ЕС подготвя ускорен план от пет стъпки за прием на Украйна още през 2027 година
Европейският съюз работи по безпрецедентен план, който може да доведе до присъединяването на Украйна към общността още през 2027 година, въпреки че страната не е приключила всички задължителни реформи. Информацията, разкрита от дипломатически източници пред брюкселското издание POLITICO, показва ясно, че Брюксел търси спешно политическо решение, мотивирано не толкова от процедурите, колкото от геополитическата реалност и войната в Източна Европа.
Става дума за фундаментална промяна в начина, по който Европейският съюз досега е приемал нови членове. Ако планът бъде реализиран, това ще означава частично или ускорено членство, основано на политическа воля и стратегическа сигурност, а не единствено на изпълнение на всички технически критерии.
Украйна като стратегически актив за сигурността на Европа
В Брюксел все по-често се говори за Украйна не като кандидат, а като ключов фактор за бъдещата архитектура на европейската сигурност. За редица държави членки въпросът за членството на Киев вече не е бюрократичен, а екзистенциален. В този контекст ЕС е готов да ускори процеса чрез политически консенсус на най-високо равнище, дори при съпротива от отделни правителства.
Подобна логика бе защитена и от председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, която подчерта, че Европа не може да си позволи стратегическа празнина на източната си граница. В същото време Европейският парламент вече даде ясен сигнал за ангажираност, гласувайки отпускането на 90 милиарда евро заем за Киев, което е още един индикатор, че политическата подкрепа върви далеч преди формалното членство.
Идеята за „полуприем“ и разцеплението вътре в ЕС
Една от най-спорните части на плана е т.нар. полуприем или междинна форма на членство. Концепцията предвижда Украйна първо да бъде интегрирана институционално и политически, а правата и задълженията да се въвеждат поетапно. Това е рязко отклонение от досегашния модел, но според поддръжниците му единственият начин да се избегне блокажът, причинен от вътрешни ветота и войната.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски публично заяви, че страната му не приема идеята за членство „втора категория“. Въпреки това в Брюксел има индикации, че Киев би приел формула, която ясно и необратимо кодифицира пътя към пълноправно членство, без да оставя Украйна в сива зона.
Срещу този подход застават държави и политици, които се опасяват от създаване на две скорости в ЕС. За тях подобен прецедент подкопава основния принцип на равнопоставеност между страните членки. Натискът за компромис обаче расте, тъй като алтернативата е дългогодишно блокиране и стратегическа несигурност.
Унгарското вето и факторът Орбан
Най-сериозната пречка пред ускореното членство остава Унгария и нейният министър-председател Виктор Орбан. Будапеща открито блокира ключови решения, свързани с Украйна, а Орбан използва темата активно във вътрешнополитическата си кампания. Изказването му, че „Украйна е враг“, предизвика остра реакция в европейските столици и окончателно затвърди убеждението, че компромис с настоящото унгарско ръководство е малко вероятен.
Надеждите на Брюксел са насочени към предстоящите избори в Унгария. Ако Орбан загуби властта, блокадата може да бъде вдигната сравнително бързо. Ако това не се случи, ЕС вече разглежда алтернативни и далеч по-радикални сценарии.
Обиколни пътища и неочакваната роля на Доналд Тръмп
Сред дипломатите циркулира и сценарий, който до скоро би звучал немислимо. Според него ключова роля за преодоляване на унгарското вето може да изиграе бившият президент на САЩ Доналд Тръмп. Въпреки че подобна идея изглежда парадоксална, Тръмп поддържа близки отношения с Орбан и не крие желанието си да се позиционира като посредник за край на войната между Русия и Украйна.
В чернови на международни предложения вече фигурира дата 2027 година като възможен хоризонт за членството на Украйна в ЕС. Разчита се, че евентуален натиск от Вашингтон върху Будапеща би могъл да отключи сделка, която Европа сама не успява да постигне.
Последната карта – отнемане на правото на глас
Ако всички други варианти се провалят, Европейският съюз разполага с най-тежкия си инструмент – активиране на член 7 от Договора за ЕС срещу Унгария. Това би означавало временно отнемане на правото ѝ на глас, мярка без прецедент в историята на съюза. Подобен ход би предизвикал сериозна институционална криза, но в Брюксел все по-открито се говори, че стратегическите залози около Украйна оправдават дори този риск.
Макрон: Време е Европейският съюз да оспори хегемонията на щатския долар
Тръмп отказа предложението на Путин за ядрен договор: САЩ искат „нова и модернизирана“ сделка
Стоян Захариев е журналист, онлайн издател и създател на дигитално съдържание, както и основател и главен редактор на Red Zone Daily.
Той се занимава с отразяване на актуални събития, международни новини, политически процеси и обществени теми, като работата му е фокусирана върху проверка на източниците, анализ на информацията и ясно представяне на фактите с цел предоставяне на достоверен и балансиран контекст за читателите.
