Петролът устоя на войната: защо цените не достигнаха 150 долара и какво очаква световната икономика
Военният конфликт между Израел и Иран предизвика сериозни сътресения на международните пазари, а цената на петрола отново се превърна в една от най-обсъжданите теми сред инвеститорите, правителствата и бизнеса. Още през първите дни на кризата редица анализатори предупредиха, че светът може да се изправи пред най-големия енергиен шок след началото на войната в Украйна. Прогнозите стигнаха дори до 150 долара за барел, което според някои финансови експерти би било достатъчно, за да тласне глобалната икономика към нова рецесия.
Въпреки напрежението, атаките срещу енергийна инфраструктура и ограниченията в корабоплаването през Ормузкия проток, най-черният сценарий така и не се реализира. Пазарът остана напрегнат, но не изпадна в паника. Това постави въпроса какво всъщност спря рекордното поскъпване на суровината и защо световната икономика успя да избегне нов енергиен шок.
Според главния изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк, ако конфликтът се разрасне и доставките бъдат прекъснати за по-дълъг период, цената на петрола би могла да достигне 150 долара за барел. Подобна позиция изрази и министърът на енергетиката на Катар Саад ал Кааби, който предупреди, че подобно развитие може да предизвика сериозна икономическа криза в световен мащаб.
Още в началото на конфликта редица европейски държави започнаха да обсъждат временни мерки за ограничаване на ефекта върху потребителите чрез намаляване на данъци върху горивата и подготовка за евентуални компенсации за бизнеса.
Тръмп отваря Ормузкия проток завинаги: глобалният енергиен пазар се пренарежда
Светът намери заместител на липсващия петрол
След ограничаването на корабоплаването през Ормузкия проток международните пазари действително усетиха намаляване на доставките от Близкия изток. Регионът остава ключов за световната енергийна система и всяко прекъсване там традиционно води до силни ценови колебания.
Въпреки това сортът Брент продължава да се търгува под психологическата граница от 90 долара за барел, докато американският лек суров петрол се движи около 85 долара. Това е значително повишение спрямо началото на годината, но остава далеч под нивата, които инвеститорите очакваха непосредствено след началото на конфликта.
Основната причина се оказа способността на световния пазар да компенсира липсващите количества чрез увеличено производство в други региони.
Докато част от производителите в Близкия изток ограничиха износа си, други държави бързо увеличиха добива. Най-силен ръст беше отчетен в Южна Америка, където Бразилия и Венецуела значително разшириха експорта си. Производството продължи да расте и в Северна Америка, а Норвегия увеличи доставките към европейските пазари.
Така голяма част от недостига беше компенсирана още през първите седмици на кризата.
Още един фактор помогна за стабилизирането на пазара. Много държави влязоха в конфликта с рекордно високи стратегически резерви.
Особено големи запаси бяха натрупани в Азия. Китай използва периода на по-ниски цени през предходните месеци, за да увеличи покупките си, включително на руски петрол, и запълни значителна част от националните си резерви. Това позволи част от товарите, които иначе биха били насочени към китайския пазар, да бъдат пренасочени към други държави в региона.
Намаляващото търсене промени правилата на пазара
Може би най-важният фактор се оказа не предлагането, а търсенето.
Високите цени на енергията, по-слабият икономически растеж и стремежът към икономии постепенно ограничават потреблението на петрол в голяма част от света.
Първите засегнати отрасли станаха авиацията и нефтохимическата индустрия. Все повече компании започват да ограничават разходите си за горива, а производителите търсят алтернативни суровини.
В Китай тази тенденция се вижда особено ясно. Част от вътрешните полети вече се заменят с високоскоростни железопътни линии, които предлагат по-ниски разходи и по-малка зависимост от петрола.
Паралелно с това електромобилите продължават да увеличават пазарния си дял. В големите китайски градове те вече представляват мнозинството от новите регистрации, което постепенно намалява потреблението на бензин и дизел.
Подобни процеси се наблюдават и в Европа. Продажбите на електрически автомобили продължават да растат, а инвестициите в термопомпи, възобновяеми енергийни източници и технологии за енергийна ефективност ускоряват намаляването на зависимостта от изкопаемите горива.
Всичко това започва да оказва реален натиск върху дългосрочното търсене на суров петрол.
Междувременно американските производители на шистов петрол също реагираха на по-високите цени чрез постепенно увеличаване на добива. Макар този процес да изисква време, той допринася за допълнително успокояване на очакванията на пазарите.
Финансовите пазари също играят важна роля. След първоначалната паника инвеститорите започнаха да оценяват по-внимателно реалния риск от пълно блокиране на доставките. Това доведе до постепенно намаляване на спекулативния натиск върху цените.
Все повече анализатори вече смятат, че дори при продължаващо напрежение в Близкия изток световният петролен пазар разполага с далеч повече механизми за адаптация, отколкото преди десетилетие.
В същото време остават сериозни рискове. Ако конфликтът се разшири, ако Ормузкият проток бъде напълно затворен или ако бъде засегната критична инфраструктура в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства или други големи производители, цените могат отново рязко да се покачат.
Засега обаче комбинацията от увеличено производство извън Близкия изток, натрупани резерви и постепенно отслабващо търсене предотврати сценария, който само преди дни изглеждаше напълно възможен.
Все повече икономисти смятат, че настоящата криза може да ускори фундаментална промяна на световния енергиен пазар. Ако електрификацията на транспорта и инвестициите в алтернативни технологии продължат със сегашното темпо, през следващите години търсенето на петрол може да достигне своя връх по-рано от очакваното. Това би означавало, че дори след края на конфликта световната икономика вече няма да бъде толкова зависима от традиционните производители на суров петрол, както беше през последните десетилетия.
Автор RedZona Daily – всички права запазени
Стоян Захариев е журналист, онлайн издател и създател на дигитално съдържание, както и основател и главен редактор на Red Zone Daily.
Той се занимава с отразяване на актуални събития, международни новини, политически процеси и обществени теми, като работата му е фокусирана върху проверка на източниците, анализ на информацията и ясно представяне на фактите с цел предоставяне на достоверен и балансиран контекст за читателите.
