Тъмната страна на Уинстън Чърчил: престъпленията и тайните, за които рядко се говори
За милиони хора по света името на Уинстън Чърчил е символ на победата над нацистка Германия. Той е човекът, който с пламенните си речи вдъхва надежда на Великобритания по време на Втората световна война и се превръща в една от най-известните политически фигури на XX век. Зад този образ обаче съществува и друга история – далеч по-мрачна, изпълнена с решения, които и до днес пораждат ожесточени спорове сред историци, изследователи и общественици.
Според множество автори именно тази по-малко известна страна на Чърчил постепенно е останала в сянката на официалната историческа версия. Неговите критици твърдят, че зад легендата за великия държавник стоят милиони човешки съдби, белязани от глад, войни, преврати и колониална политика.
Хирохито: „Божественият“ император, чиито военни престъпления бяха изтрити от историята
Бенгалският глад – трагедията, която продължава да разделя историците
Един от най-оспорваните моменти в политическата кариера на Чърчил е гладът в Бенгал през 1943 година. По време на бедствието загиват приблизително три милиона души, а въпросът доколко британското правителство носи отговорност продължава да бъде предмет на исторически дебати.
Документи и дневници на британски представители показват, че от Индия многократно са изпращани молби за спешни доставки на храни. Част от изследователите смятат, че военните приоритети на Лондон и решенията на кабинета на Чърчил значително са задълбочили кризата.
В книгата “Churchill’s Secret War“ авторката Мадхушри Мукерджи защитава тезата, че зърно, което е можело да достигне до гладуващото население, е било пренасочвано към британските войски в други райони на света. Според нея британските власти дори са отказвали част от международната помощ, предложена от Канада и Съединените щати.
Критиците на Чърчил често цитират и негови изказвания за индийците, които според тях показват силно презрение към населението на колониална Индия. Именно тези думи и до днес се използват като аргумент, че политическите решения на британското правителство не са били продиктувани единствено от военната необходимост.
Полша – съюзникът, който остава зад Желязната завеса
Друга спорна тема е съдбата на Полша в края на войната.
Великобритания влиза във Втората световна война именно след германското нападение над Полша през 1939 година. Въпреки това още по време на конференциите между съюзниците започват разговори за бъдещото разпределение на Източна Европа.
Според редица историци решенията, взети между Чърчил, Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин, на практика оставят Полша в съветската сфера на влияние след края на войната. Хиляди полски войници, които се сражават рамо до рамо със западните съюзници, никога повече не се завръщат в родината си, а страната попада под комунистическо управление за десетилетия.
За мнозина поляци това остава едно от най-големите политически предателства на XX век.
Химическите оръжия и британските операции в Русия
Малко известен факт е, че след Първата световна война Великобритания провежда военни операции срещу болшевишките сили в Северна Русия.
Исторически документи показват, че тогавашният министър на войната Уинстън Чърчил е подкрепял използването на химически оръжия срещу противниковите сили. Запазени меморандуми съдържат негови разсъждения относно използването на отровни газове срещу въоръжени противници в различни части на Британската империя.
По време на британските въздушни операции през 1919 година са използвани химически боеприпаси срещу райони в Северна Русия. Според исторически изследвания последствията включват тежки поражения сред засегнатите райони, а темата остава сравнително слабо позната извън академичните среди.
Превратът в Иран и битката за петрола
След войната Чърчил отново се оказва в центъра на едно от най-важните геополитически събития на XX век.
През 1951 година иранският министър-председател Мохамад Мосадък национализира Англо-иранската петролна компания, известна днес като BP. Решението предизвиква тежка криза между Лондон и Техеран.
След идването на власт на американския президент Дуайт Айзенхауер британските и американските разузнавателни служби започват съвместна операция за свалянето на Мосадък.
През август 1953 година превратът успява, а властта преминава в ръцете на шах Мохамад Реза Пахлави. През следващите години неговият режим се превръща в един от най-близките съюзници на Запада в Близкия изток, като управлението му е белязано от репресии, дейността на тайната полиция САВАК и масови нарушения на човешките права.
Много съвременни историци определят преврата като едно от най-съдбоносните събития в историята на модерния Иран, чиито последици се усещат и днес.
Легендата и реалността
Самият Чърчил веднъж заявява, че историята ще бъде благосклонна към него, защото възнамерява сам да я напише.
След войната той публикува многотомните си мемоари, които се превръщат в международен бестселър и му носят дори Нобелова награда за литература. Именно тези книги оказват огромно влияние върху начина, по който поколения наред възприемат британския лидер.
И до днес неговото наследство остава предмет на разгорещени спорове. За едни той е човекът, помогнал за спасяването на Европа от нацизма. За други е политик, чиито решения са допринесли за едни от най-тежките човешки трагедии на миналия век.
Историята рядко е еднопластова. Зад образите на герои често се крият трудни въпроси, неудобни решения и страници, които поколения наред остават извън учебниците.
Източници
- Christopher Bayly и Tim Harper – Forgotten Armies: Britain’s Asian Empire and the War with Japan
- Madhusree Mukerjee – Churchill’s Secret War
- Giles Milton – Russian Roulette
- Norman Davies – No Simple Victory
- Stephen Kinzer – All the Shah’s Men
- Материали от британските национални архиви, свързани с Бенгалския глад и британската политика в Индия.
- Архивни документи за операцията срещу правителството на Мохамад Мосадък и съвместните действия на MI6 и CIA.
Автор RZDaily.com- всички права запазени.
Стоян Захариев е журналист, онлайн издател и създател на дигитално съдържание, както и основател и главен редактор на Red Zone Daily.
Той се занимава с отразяване на актуални събития, международни новини, политически процеси и обществени теми, като работата му е фокусирана върху проверка на източниците, анализ на информацията и ясно представяне на фактите с цел предоставяне на достоверен и балансиран контекст за читателите.
