България няма да наложи вето на санкциите срещу Русия, но настоява за промени

България няма да наложи вето на санкциите срещу Русия, въпреки че правителството официално е записало резерви по отношение на част от предложенията в 21-вия пакет ограничителни мерки на Европейския съюз. Решението представлява сериозна промяна спрямо по-ранните публични изявления, че София е готова да блокира целия пакет, ако определени български искания не бъдат удовлетворени.

Темата отново поставя България в центъра на европейския дебат за санкционната политика срещу Москва, като едновременно с това повдига въпроси за баланса между националните икономически интереси и общата външна политика на Европейския съюз.

Правителството се отказва от заплахата за вето

Военният министър Димитър Стоянов потвърди в интервю за bTV, че Министерският съвет е приел официалната позиция на страната по новия санкционен пакет.

По думите му България няма да използва правото си на вето, но ще настоява за корекции по отношение на някои от предложените лица.

“В нея е записано, че страната ни има резерви спрямо включването на лицата, които вече обяви премиерът Радев.”

Това означава, че София ще подкрепи приемането на санкционния пакет, като едновременно ще поиска европейските партньори да преразгледат отделни елементи от него.

Обрат спрямо позицията отпреди седмици

Новата позиция се различава съществено от изразеното през юни намерение България да блокира санкциите.

По време на срещата на европейските лидери в Брюксел министър-председателят Румен Радев няколко пъти категорично заяви пред журналисти:

“Да, ще наложим вето.”

Тогава правителството аргументираше твърдата си позиция с необходимостта да бъдат защитени националните интереси на страната.

Днешното решение показва, че вместо блокиране на целия пакет кабинетът е избрал вариант с официални резерви, които да бъдат обсъдени в рамките на европейските преговори.

Защо България възразява срещу санкциите за руския патриарх Кирил

Една от основните теми остава включването на руския патриарх Кирил в санкционния списък.

Министър-председателят Румен Радев вече обясни мотивите на правителството.

“Руската православна църква има заслуга за освобождението на България от османско робство.”

Той допълни още:

“Не се интересувам конкретно от руския патриарх, а от милионите руски вярващи.”

Именно тази аргументация стои зад резервите, които България официално е вписала в позицията си.

Казусът “Лукойл” и Вагит Алекперов

Втората чувствителна тема е свързана с руския бизнесмен Вагит Алекперов, който продължава да притежава малък пакет акции в компанията “Лукойл”.

Според българското правителство евентуалното му включване в новите европейски санкции може да създаде допълнителни правни и финансови рискове за България.

Министър-председателят аргументира позицията така:

“Имайки предвид че “Лукойл” предяви арбитраж към България за 3 млрд. евро, няма да допуснем точно на Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции. Това означава ние да се простреляме в крака.”

Въпреки това фактите показват, че Вагит Алекперов напуска ръководството на “Лукойл” още през април 2022 година, след като срещу него вече са наложени персонални санкции от САЩ, Великобритания и Австралия заради руската война срещу Украйна.

По официални данни той продължава да държи приблизително 3,12 процента от акциите на компанията, но не участва в оперативното ѝ управление.

Софийското метро също влиза в спора

Освен имената в санкционния списък България поставя въпроси и относно ограниченията, които могат да засегнат доставките на резервни части за столичното метро.

От Министерския съвет потвърждават, че съществуват резерви по тази част от предложенията, но без да навлизат в подробности.

Според информация, разпространена от агенция ФОКУС, опасенията са свързани с Искандар Кахрамонович Махмудов, който е свързван с производството на влаковете, използвани в софийското метро.

Според тези данни евентуалното му оставане в санкционния списък може да затрудни доставките на резервни части, сервизното обслужване и поддръжката на подвижния състав, което би създало риск за нормалната експлоатация на една от най-важните транспортни системи в столицата.

Какво предстои

След като България няма да блокира приемането на 21-вия пакет санкции, вниманието се насочва към предстоящите преговори между държавите членки на Европейския съюз.

Остава да се види дали резервите на София ще бъдат взети предвид и дали спорните имена ще останат в окончателния санкционен списък.

Решението показва промяна в подхода на българското правителство. Вместо открито противопоставяне чрез вето, кабинетът избира дипломатически натиск и преговори, като едновременно се стреми да защити позиции, които според него засягат пряко националните икономически и обществени интереси.