Правителството под обстрел: Опозицията предупреждава, че България може да загуби стратегическия завод на Rheinmetall

Завод Rheinmetall България отново се превърна в една от най-коментираните политически и икономически теми, след като представители на опозицията отправиха тежки обвинения към управляващите, че с действията си поставят под риск една от най-значимите инвестиции в отбранителната индустрия на страната през последните десетилетия.

Проектът, оценяван на близо 1 милиард евро, трябваше да превърне България в един от ключовите производствени центрове за боеприпаси в Европа и да засили ролята на страната в системата за сигурност на Европейския съюз и източния фланг на НАТО. Вместо това обаче около инвестицията започват да се натрупват сериозни въпросителни.

Ивайло Мирчев: Това прилича на саботаж

Депутатът от „Демократична България“ и съпредседател на „Да, България“ Ивайло Мирчев заяви пред журналисти, че действията на правителството могат да доведат до окончателното отказване на германския оръжеен гигант от инвестицията в България.

По думите му, ако страната не успее да осигури необходимите условия, компанията няма да чака безкрайно.

„Продукцията би осигурила изключително важни боеприпаси за българската армия и за източния фланг на НАТО, затова този ход в някаква степен прилича и на саботаж.”

Според Мирчев германската компания може много бързо да пренасочи инвестицията си към съседна държава, особено при положение че търсенето на подобно производство в Европа е огромно, а печалбата е практически гарантирана.

Как започна спорът

Политическото напрежение ескалира след изслушването на министъра на икономиката Александър Пулев в парламентарната комисия по икономика.

Министърът заяви, че към настоящия момент няма окончателен договор за строителството на завода, няма рамково споразумение и не са осигурени необходимите средства за реализацията на проекта.

Освен финансовите затруднения, според него има и сериозни технически проблеми с определения терен, които изискват пълна ревизия на проекта и неговите основни параметри.

Това практически означава ново забавяне на реализацията.

Опасения, че България изпуска още един голям инвеститор

Ивайло Мирчев припомни, че това не е първият случай, в който България губи интереса на големи германски компании.

По думите му страната вече е пропуснала възможността да задържи инвестицията на Bosch, а сега съществува реална опасност историята да се повтори и с Rheinmetall.

Той напомни, че само преди няколко месеца между Бойко Борисов и Румен Радев е имало публично съревнование кой има по-голяма заслуга за привличането на германската компания в България.

Днес обаче вместо напредък проектът е изправен пред сериозна несигурност.

Според Мирчев сигналите, които изпраща настоящото управление към международните инвеститори, могат да имат тежки последствия за инвестиционния имидж на България.

Теменужка Петкова: Средствата вече са били предвидени

Бившият финансов министър Теменужка Петкова също защити проекта и заяви, че финансиране за него вече е било заложено още при изготвянето на бюджета.

По думите ѝ в бюджета за 2026 година са били предвидени:

• 260 милиона евро за държавното дружество „Иганово“, създадено за реализацията на проекта.
• 407 милиона евро за съвместното дружество между ВМЗ и Rheinmetall.
• Допълнително в настоящия бюджет са заложени още 47 милиона евро.

Петкова посочи още, че България вече е инвестирала 43 милиона евро за придобиване на необходимото ноу хау.

Според нея управляващите трябва ясно да заявят дали подкрепят изграждането на завода.

„Прогресивна България“ трябва да кажат дали искат да бъде реализиран този стратегически проект в областта на отбраната, или не. Ако този проект се провали, виновни ще бъдат те.“

Защо правителството иска ревизия

От своя страна министър Александър Пулев защити позицията на кабинета.

Той заяви, че договорените досега условия не защитават достатъчно интересите на България.

Според министъра в предварителните разговори германската страна е получила почти всички свои искания, докато България не е настоявала достатъчно активно за участие на български компании във веригата на доставките, както и за по-добри лицензионни условия.

Пулев постави под въпрос и финансовата рамка на проекта.

По думите му европейският механизъм SAFE не разполага с достатъчен ресурс, който да покрие първоначално планираните около 400 милиона евро капиталови разходи от българска страна.

Министърът предупреди, че ще бъде необходимо търсене на ново европейско финансиране, преструктуриране на програмите и изготвяне на напълно нов финансов модел.

Според него към момента въпросите около проекта са значително повече от готовите решения.

Спорът около терена

Проектът предизвика сериозни обществени дискусии още през миналата година.

В община Карлово дори беше планиран местен референдум, чрез който гражданите да изразят позицията си относно изграждането на бъдещия завод.

Впоследствие Административният съд в Пловдив спря провеждането на допитването с аргумента, че въпросът не попада в компетенциите на местната власт.

Така съдебното решение прекрати възможността местните жители да се произнесат чрез референдум.

Инвестиция с огромно значение за отбраната

Официалните разчети от 2025 година предвиждаха общата стойност на проекта да достигне приблизително 1 милиард евро.

Около 500 милиона евро трябваше да бъдат осигурени чрез европейския механизъм SAFE, а останалата част да бъде финансирана чрез партньорството между България и германската компания Rheinmetall.

Ако проектът бъде реализиран, новият завод ще произвежда боеприпаси и барут за нуждите на европейската отбранителна индустрия, като същевременно ще открие стотици висококвалифицирани работни места и ще привлече нови технологии в българския военнопромишлен сектор.

Залогът е много по-голям от един завод

Спорът около Rheinmetall вече надхвърля рамките на един инвестиционен проект. Той се превръща в тест за способността на България да привлича стратегически инвеститори в период, когато Европа ускорено изгражда собствен военнопромишлен капацитет заради променената среда за сигурност.

Решенията, които ще бъдат взети през следващите месеци, могат да определят дали страната ще се превърне в ключов производствен център на европейската отбранителна индустрия или ще наблюдава как инвестиция за близо един милиард евро се насочва към друга държава.