Газовият договор с „Боташ“: България и Турция отварят тежки преговори за милиарден енергиен спор
Газовият договор с „Боташ“ отново се превърна в център на политически и икономически дебат, след като България и Турция започват нови преговори за промени в условията на спорното споразумение. Темата излезе на преден план след среща между българския министър на енергетиката Трайчо Трайков и турския му колега Алпарслан Байрактар по време на международен енергиен форум в Париж.
Според информация от Министерството на енергетиката турската страна е изразила готовност да обсъди възможни промени в параметрите на договора. Това се възприема като важен сигнал, защото споразумението от 2023 година отдавна е подложено на сериозни критики в България. Предстои да започнат конкретни преговори между двете страни, като основният разговор се очаква да бъде проведен на среща в София.
Договорът между българската държавна компания „Булгаргаз“ и турската „Боташ“ беше подписан по време на служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от тогавашния президент Румен Радев. Споразумението дава достъп на България до турската инфраструктура за внос на природен газ, включително терминали за втечнен природен газ. В замяна България се задължава да плаща приблизително половин милион долара на ден за резервиран капацитет за пренос, независимо дали през него преминава реален обем газ.
Тази конструкция на договора доведе до сериозни финансови проблеми за „Булгаргаз“. Компанията плаща за капацитет, който до голяма степен остава неизползван. Данните показват, че през първите години от споразумението България е използвала едва малка част от договорения преносен капацитет. Това означава, че страната е натрупала десетки и дори стотици милиони евро разходи за неизползвана инфраструктура.
Срокът на договора е 13 години и предсрочното му прекратяване практически е невъзможно без огромни финансови компенсации. Ако България реши да се откаже едностранно от споразумението, тя би трябвало да плати приблизително 2,3 милиарда долара, като сумата може да се увеличи с течение на времето заради инфлационни индекси.
Тази ситуация доведе до тежко финансово състояние на „Булгаргаз“. Според изявления на Трайчо Трайков компанията е натрупала огромни задължения, а от средата на 2024 година на практика спира да изплаща таксите към турската страна, което води до ново нарастване на дълговете.
Енергийният министър заяви, че вижда възможност за решение, което да бъде изгодно и за двете страни. Според него България трябва да използва по-добре потенциала на турските терминали за втечнен природен газ, които дават достъп до доставки от различни региони по света. Това би позволило диверсификация на енергийните източници и намаляване на зависимостта от един доставчик.
Газовият договор с „Боташ“ обаче остава политически чувствителна тема. Още от подписването му експерти предупреждават, че той може да бъде икономически неизгоден за България. Част от критиците дори изразяват опасения, че чрез турската инфраструктура може косвено да се отвори възможност за връщане на руски газ на европейския пазар.
Заради тези съмнения българският парламент създаде временна комисия, която да провери условията на договора. През 2024 година докладът на комисията беше изпратен до прокуратурата и до Държавната агенция „Национална сигурност“, но до момента няма публична информация за резултатите от тези проверки.
Бившият президент Румен Радев защитава споразумението и твърди, че то може да бъде полезно за България, ако бъде използвано правилно. Според него договорът дава възможност страната да се превърне във важен енергиен вход към региона, но реалната му ефективност зависи от начина, по който се управлява.
Предстоящите преговори между София и Анкара ще покажат дали договорът може да бъде променен така, че да намали финансовия натиск върху България и да превърне турската газова инфраструктура в реална възможност за енергийна диверсификация.
Стоян Захариев е журналист, онлайн издател и създател на дигитално съдържание, както и основател и главен редактор на Red Zone Daily.
Той се занимава с отразяване на актуални събития, международни новини, политически процеси и обществени теми, като работата му е фокусирана върху проверка на източниците, анализ на информацията и ясно представяне на фактите с цел предоставяне на достоверен и балансиран контекст за читателите.
