Иран спира атаките,Иран съседни държави,Масуд Пезешкиан,конфликт в Близкия изток,ракетни удари Персийски залив

Иран спира атаките срещу съседите си? Пезешкиан се извини, но ракетните удари в Залива продължават

Иран спира атаките срещу съседните държави и официално се извинява за ракетните удари в региона, но ситуацията на терен показва по-сложна картина. Президентът на Ислямската република Масуд Пезешкиан заяви, че Техеран е взел решение да прекрати нападенията срещу държавите от Персийския залив и че иранската армия е получила инструкции да не атакува нито една страна, която не извършва удари срещу Иран. Почти едновременно с това обаче в няколко държави от региона отново се задействаха сирени за въздушна тревога, а ракетни предупреждения бяха активирани в Бахрейн и Катар.

Речта на Пезешкиан беше опит да се намали напрежението след седмица на ескалация, започнала с масирани бомбардировки срещу Иран от страна на САЩ и Израел. В отговор Техеран предприе серия от ракетни и дронови атаки, които засегнаха цели в различни части на Близкия изток и предизвикаха тревога сред държавите от Персийския залив. Много от тези държави настояват, че не участват във военната кампания срещу Иран и предупреждават, че всяка атака срещу тях може да доведе до разширяване на конфликта.

Президентът Пезешкиан подчерта, че Иран няма намерение да воюва със съседите си и ги определи като „братски народи“. По думите му временният съвет за ръководство на страната е решил да ограничи военните действия само до случаи на пряка агресия срещу Ислямската република. Той също така отправи извинение за ударите, които са били извършени по цели извън основния фронт на войната.

Ситуацията обаче остава неясна заради вътрешната структура на властта в Техеран. След смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей при ударите преди седмица управлението на страната беше поето от временен съвет. В него участват президентът Масуд Пезешкиан, висшият духовник аятолах Алиреза Арафи и председателят на съдебната власт Голам-Хосеин Мохсени-Еджей. Анализатори отбелязват, че не е напълно ясно доколко този съвет има пълен контрол върху всички военни структури на страната, включително Революционната гвардия и различните командни центрове, които участват в ракетните операции.

Почти по същото време, когато Пезешкиан обявява прекратяване на атаките срещу съседите, в региона се появяват нови признаци на напрежение. В Дубай полетите на авиокомпанията Emirates временно бяха спрени заради предупреждения за въздушна опасност, а системите за противовъздушна отбрана в няколко държави от Персийския залив бяха активирани. Това засили съмненията дали всички военни структури на Иран следват политическите указания на временното ръководство.

На дипломатическия фронт Саудитска Арабия започна активна кампания за ограничаване на конфликта. Рияд засили контактите си с Техеран чрез различни канали, включително дипломатически и разузнавателни. Целта на тези усилия е да се предотврати разширяване на войната в региона, което може да застраши енергийните доставки и да дестабилизира глобалните пазари.

През последните години отношенията между сунитските държави от Персийския залив и шиитския Иран постепенно се подобряваха след период на дълбоко напрежение. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар дори се опитаха да посредничат за дипломатически преговори между Техеран и Вашингтон, преди избухването на настоящата военна криза. Тези държави многократно подчертаха, че не позволяват използването на тяхното въздушно пространство или територия за атаки срещу Иран.

В същото време Вашингтон и Тел Авив продължават да настояват, че военният натиск ще продължи, докато Иран не направи сериозни политически отстъпки. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще приеме единствено „безусловна капитулация“ на Техеран, което допълнително усложнява възможността за бързо дипломатическо решение.

В резултат регионът се намира в крехко равновесие. От една страна Иран изпраща сигнали за деескалация и заявява, че няма намерение да атакува съседите си. От друга страна ракетните предупреждения и продължаващите военни действия показват, че контролът върху ситуацията остава несигурен. Именно тази комбинация от дипломатически послания и военна реалност прави конфликта в Близкия изток един от най-опасните геополитически сблъсъци в последните години.

Our Media Group
Independent Media Network