Кой финансира политическия проект на Румен Радев – и защо този въпрос плаши повече от всичко друго
Въпросът „чии са парите“ в политиката никога не е бил просто счетоводен. Той е въпрос за зависимости, за реална власт и за това кой диктува дневния ред, когато камерите са изключени. В случая с политическия проект около бившия президент Румен Радев този въпрос звучи все по-настойчиво, защото отговор така и не идва.
Радев говори за битка с олигархията, за демонтаж на модела, за нов морал и ново начало. Но когато няма яснота кой плаща сметката за това „ново начало“, лозунгите започват да звучат кухо. В политиката важи старото правило: кажи ми кой финансира кампанията ти и ще ти кажа кой си. Не кой искаш да бъдеш, не как се представяш, а кой си в действителност.
Парите като червена линия на истината
Изграждането на партия не е гражданска инициатива в социалните мрежи. Това е скъп, сложен и добре организиран процес. Някой плаща за офиси, екипи, експерти, пресцентър, комуникационни стратегии, социални мрежи, логистика, транспорт, събития, печатни материали, уебсайтове, софтуер, техника и човешки ресурс. Някой плаща и за хората, които напуснаха президентската институция заедно с Радев и продължиха политическия си път до него.
Официалното обяснение почти сигурно ще бъде стандартното – „граждански дарения“. В българската политика това клише е използвано толкова често, че вече звучи като парола, а не като аргумент. Масовият избирател отдавна знае, че гражданите не финансират структури, а структури финансират кампании.
Олигархията – враг без имена
По Лице в лице лидерът на Демократи за силна България ген. Атанас Атанасов постави въпроса директно: с коя олигархия всъщност иска да се бори Радев?
Той припомни ролята на Георги Гергов – приватизатор от началото на прехода и почетен консул на Русия в България, който е сред най-активните фигури в ранното лансиране на Радев на политическата сцена. Добави и имената на Стоян Денчев и Николай Вълканов – бивши вицепрезиденти на „Мултигруп“, наградени от Радев с орден „Стара планина“.
Тук въпросът не е морален, а логически. Ако тези хора са част от олигархичния модел, защо са почитани? Ако не са – тогава какво точно означава „борба с олигархията“?
Оръжейното лоби и старите зависимости
В публичното пространство от години циркулират твърдения за близки контакти между Радев и оръжейния бизнес. Най-често споменаваното име е това на Емилиян Гебрев, собственик на ЕМКО. Проектът му за завод за барут беше блокиран преди време, което само засили спекулациите за политически чадър и неформални договорки.
Още през 2016 г., в навечерието на първата президентска кампания на Радев, Татяна Дончева заяви по Нова телевизия, че кандидатурата му е лансирана от бизнес кръг, свързан с оръжейното лоби, с цел уреждане на сметки вътре в БСП. Това твърдение никога не беше убедително опровергано.
Кои се осмелиха да застанат отпред
До момента публично подкрепа за Радев са заявили малко бизнесмени. Сред тях са Васил Василев, чийто син Слави Василев често се споменава като бъдеща политическа фигура, както и Васил Божков – име, което само по себе си поражда повече въпроси, отколкото отговори.
Големият бизнес обаче рядко излиза отпред. Той действа тихо, диверсифицира рисковете си и винаги залага на повече от един политически проект. Именно затова липсата на прозрачност е проблем, а не самото съществуване на финансиране.
Лозунги срещу реалност
Битката с олигархията не започва с речи, а с имена. Когато липсват имената на онези, срещу които уж ще се воюва, и на онези, които плащат кампанията, остава усещането за нещо познато. Не за демонтаж на модел, а за неговото пренареждане. За смяна на играчите, не на правилата.
Докато Румен Радев не отговори ясно на въпроса „чии са парите“, проектът му ще остане в сивата зона. А в българската политика сивото почти винаги означава едно: олигарсите ми са по-добри от олигарсите ти.
По материали на DW
Стоян Захариев е журналист, онлайн издател и създател на дигитално съдържание, както и основател и главен редактор на Red Zone Daily.
Той се занимава с отразяване на актуални събития, международни новини, политически процеси и обществени теми, като работата му е фокусирана върху проверка на източниците, анализ на информацията и ясно представяне на фактите с цел предоставяне на достоверен и балансиран контекст за читателите.
