Разследване разкри 890 нацистки сметки в „Кредит Суис“ – истината се оказва далеч по-мащабна от признатото
Десетилетия наред официалната версия твърдеше, че ролята на швейцарските банки по време и след Втората световна война е била „неутрална“, ограничена и вече напълно изяснена. Ново вътрешно разследване на фалиралата швейцарска банка Кредит Суис обаче разрушава този наратив. Данните, които ще бъдат представени пред Конгреса на САЩ, сочат към най-малко 890 банкови сметки, свързани пряко или косвено с нацисткия режим, използвани за финансиране на военните усилия на Адолф Хитлер, както и за подпомагане на бягството на негови приближени след края на войната.
Разкритията показват, че не става дума за отделни случаи или за „грешки на миналото“, а за системен модел на прикриване, забавяне и умишлено ограничаване на достъпа до ключови архиви, който продължава десетилетия след капитулацията на Нацистка Германия.
Блокирано разследване и неудобен омбудсман
Разследването на „Кредит Суис“ е било сериозно компрометирано, след като независимият омбудсман Нийл Барофски е бил отстранен от процеса за повече от година. Това разкритие беше направено от председателя на Комисията по правосъдие към Сената на САЩ Чък Грасли, който публично заяви, че именно отсъствието на независим контрол е позволило ключови факти да останат скрити.
По думите на Грасли настоящото разследване има една основна цел – да гарантира, че повече нищо няма да бъде заметено под килима, както се е случвало през 90-те години. Тогава швейцарските банки признаха ограничен брой нацистки сметки, но новите архиви сочат, че реалният мащаб е бил многократно по-голям, а обществеността е получила силно орязана версия на истината.
СС, оръжейни компании и официални държавни институции
Сред новоразкритите сметки фигурират такива, използвани от германското външно министерство по време на войната, от крупни оръжейни производители и от организации, които формално са имали хуманитарен облик. Най-тревожният извод обаче е, че икономическото крило на СС е поддържало активни банкови отношения с „Кредит Суис“, включително сметки, в които са отразявани печалби от експлоатация, конфискации и военна икономика.
Част от тези данни са били известни още през 90-те години, но според сенатор Грасли банката умишлено е укривала детайли от разследващите и от обществото, представяйки непълна и удобна версия на фактите.
„Плъшите пътеки“ и ролята на Аржентина
Ключов елемент в новото разследване са т.нар. „плъши пътеки*“ – тайни маршрути, по които нацистки функционери са били извеждани от Европа към Латинска Америка. Решаващ пробив идва, след като аржентинският президент Хавиер Милей отваря националните архиви на страната.
Документите разкриват, че „Кредит Суис“ е предоставяла сгради и логистична инфраструктура в Швейцария, използвани от аржентински държавни структури за организиране на тези операции. Това потвърждава дългогодишни подозрения, че банковият сектор не просто е съхранявал средства, а е участвал активно в следвоенните канали за укриване на военнопрестъпници.
Хиляди укрити нацисти и подценен мащаб
Още през 2020 г. Център „Саймън Визентал“ публикува доклад, според който до 12 000 нацисти са се укрили в Аржентина след войната. Значителна част от тях са били свързани с банкови сметки в „Кредит Суис“ или нейни предшественици. Това рязко контрастира с по-ранни частни разследвания, които говореха за едва около 100 подобни сметки.
Разликата между тези числа поставя въпроса не дали истината е била скрита, а колко дълбоко и колко съзнателно това е правено.
Сделката за Холокоста – сключена без пълните факти
През 1998 г. швейцарските банки, включително „Кредит Суис“, се съгласиха да изплатят 1,25 милиарда долара на жертви на Холокоста и техните наследници. Днес обаче става ясно, че преговорите са били водени без достъп до пълните архиви.
Според президента на Световния еврейски конгрес Роналд Лаудер, страните са „преговаряли на тъмно“, като вероятно са били пропуснати между 5 и 10 милиарда долара. Това поставя под сериозно съмнение моралната и юридическата окончателност на споразумението.
Ю Би Ес под натиск
След спешното поглъщане на „Кредит Суис“ през 2023 г. за около 3 милиарда швейцарски франка, банковият гигант Ю Би Ес наследи не само активите, но и историческите скандали. Ръководството на банката ще бъде изслушано от американските сенатори, докато адвокатите ѝ настояват съдът да ограничи публични изявления, които биха могли да поставят под съмнение старото споразумение.
Тази позиция среща силна съпротива от страна на правозащитни организации, които предупреждават, че подобен ход би означавал нова форма на институционално заглушаване на истината.
Историята не е приключила
Изслушването в Сената се провежда на фона на рязък ръст на антисемитските инциденти в САЩ, регистрирани от Антидифамационна лига. За сенатор Чък Грасли публикуването на архивите не е просто акт на историческа справедливост, а необходим урок, който трябва да остане достъпен за бъдещите поколения.
Очаква се Нийл Барофски да приключи своята повече от петгодишна работа с финален доклад по-късно тази година. Документът може да се окаже едно от най-тежките обвинения срещу следвоенния банков елит в Европа и да покаже, че историята на Втората световна война все още далеч не е напълно разказана.
Речник
* „Плъшите пътеки“ е термин за тайните маршрути и мрежи, използвани след Втората световна война за извеждане на нацистки функционери и военнопрестъпници от Европа към Латинска Америка, най-често Аржентина. Те включват фалшиви документи, посредници, прикритие от институции и финансиране чрез банки, което позволява на бегълците да изчезнат и да започнат нов живот без наказание.Терминът „плъшите пътеки“ (на английски ratlines) е метафора. Идеята е, че както плъховете се промъкват тайно през тунели и скрити проходи, така и нацистките бегълци са използвали незабележими, нелегални маршрути, за да се изплъзнат от правосъдието.
Стоян Захариев е журналист, онлайн издател и създател на дигитално съдържание, както и основател и главен редактор на Red Zone Daily.
Той се занимава с отразяване на актуални събития, международни новини, политически процеси и обществени теми, като работата му е фокусирана върху проверка на източниците, анализ на информацията и ясно представяне на фактите с цел предоставяне на достоверен и балансиран контекст за читателите.
