Руската икономика в зона на смъртта: бюджетът губи кислород, растежът се топи
Руската икономика в зона на смъртта е формулировка, която все по-често се появява в международни анализи, описващи състоянието на финансите и растежа в страната. Метафората, използвана от анализатори като Александра Прокопенко в публикации, цитирани от Deutsche Welle и международни издания, сравнява икономиката с алпинист, достигнал височина, на която организмът започва да страда от липса на кислород. В случая кислородът са бюджетните приходи, а натискът идва от спадащите постъпления от нефт и газ и от масивните военни разходи.
В началото на януари президентът Владимир Путин възложи на правителството и на Централната банка да подготвят програма за ускоряване на икономиката до средата на годината. Още отсега обаче става ясно, че целта е трудно постижима. Първоначалната прогноза за растеж от 1,3 процента през 2026 година постепенно се ревизира надолу. Според оценки, цитирани от агенция Блумбърг, очакванията могат да бъдат понижени до диапазона 0,7–1 процент, което съвпада и с прогнозите на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Зад сухите числа стои структурен проблем. През по-голямата част от 2025 година икономическата динамика отслабва, като растежът на брутния вътрешен продукт се забавя от 1,4 процента през първото тримесечие до 0,6 процента през третото. В края на годината има известно подобрение, но то не променя общата тенденция. Икономическият ръст се поддържа основно от държавни разходи, свързани с войната срещу Украйна, докато гражданските сектори или стагнират, или се свиват поради пренасочване на ресурси към военната индустрия.
Министърът на финансите Антон Силуанов вече предупреди за необходимост от корекции в бюджетната политика. Ако приходите продължат да намаляват, Русия рискува ускорено изчерпване на Фонда за национално благосъстояние. Ликвидната част на този фонд е намаляла приблизително двойно от началото на войната, което поставя въпроса колко дълго резервите могат да компенсират дефицитите.
Механизмът на бюджетното правило предвижда свръхприходите от нефт да се насочват към резерви, които да се използват при спад на цените или намалени приходи. В условия на по-слаби енергийни пазари и ограничен достъп до западни технологии и капитали, обаче буферът се свива. Затягането на правилата би запазило резервите, но би означавало или орязване на разходи, или увеличаване на държавния дълг.
И двата варианта носят рискове. Съкращенията вероятно биха засегнали социални и инфраструктурни програми, тъй като военните разходи остават приоритет. Увеличаването на дълга чрез емитиране на облигации би усилило инфлационния натиск и би натоварило бюджета с по-високи разходи за обслужване. По данни на руското финансово министерство разходите за лихви вече надхвърлят средствата за образование и здравеопазване, което променя структурата на публичните финанси в дългосрочен план.
На този фон Централната банка, ръководена от Елвира Набиулина, продължава да балансира между ограничаването на инфлацията и поддържането на финансова стабилност. Високите лихви охлаждат кредитирането и инвестициите, но се разглеждат като необходим инструмент за защита на рублата и ограничаване на ценовия натиск.
Всичко това поставя руската икономика в деликатна позиция. От една страна има номинален растеж, поддържан от държавни разходи, от друга страна се натрупват структурни дисбаланси, които ограничават потенциала за устойчиво развитие. В краткосрочен план системата функционира, но в дългосрочен хоризонт въпросът е доколко този модел може да се поддържа без сериозни социални и финансови последици.
Данните са категорични: Войната срива руската икономика и поставя Кремъл под нарастващ натиск
Стоян Захариев е журналист, онлайн издател и създател на дигитално съдържание, както и основател и главен редактор на Red Zone Daily.
Той се занимава с отразяване на актуални събития, международни новини, политически процеси и обществени теми, като работата му е фокусирана върху проверка на източниците, анализ на информацията и ясно представяне на фактите с цел предоставяне на достоверен и балансиран контекст за читателите.
