Мерилин Монро,комунистка,ФБР,Артър Милър,Студената война

Секс-иконата Мерилин Монро е била комунистка: тайните на ФБР и сенките на Студената война

Секс-иконата Мерилин Монро е била комунистка – твърдение, което повече от половин век стои на границата между документите и митовете, между разсекретените страници на ФБР и безкрайните конспиративни теории около живота и смъртта на най-известната блондинка в историята на Холивуд. Зад блясъка на камерата и зад образа на наивната красавица се крие сложна личност, която и до днес провокира въпроси, особено когато става дума за политическите ѝ възгледи и контактите ѝ в разгара на Студената война.

Повече от 50 години Федералното бюро за разследване държи под ключ досието на Мерилин Монро. Когато част от документите най-накрая са разсекретени, става ясно, че службите са събрали десетки страници доклади, изрезки от пресата и вътрешни бележки, свързани с актрисата. Общо 31 машинописни страници хвърлят светлина върху подозренията, че тя е поддържала контакти с лица, свързани с комунистическото движение в Съединените щати.

Образът на Монро като „проста блондинка“ отдавна е опроверган от биографите. В личната ѝ библиотека са открити книги на автори като Албер Камю, Джеймс Джойс, Уолт Уитман и Томас Ман. Тя пише поезия, интересува се от философия и социални идеи и често демонстрира чувствителност и интелект, които контрастират с публичния ѝ имидж. Именно тази по-дълбока страна на личността ѝ кара мнозина да се запитат дали обвиненията в симпатии към леви идеи са напълно безпочвени.

Мерилин Монро,комунистка,ФБР,Артър Милър,Студената война
Артър Милър и Мерилин Монро

Според архивите всичко започва с анонимно обаждане на 3 юли 1956 година до редакцията на вестник, в което се твърди, че драматургът Артър Милър, съпруг на Монро по това време, е член на американската Комунистическа партия и че религиозната им сватбена церемония е била нагласена. Анонимният източник заявява още, че Монро се движи в среда, близка до комунистическите кръгове, и че средства от компанията ѝ „Мерилин Монро Продакшънс“ са попаднали по сметки, свързани с партията. Седмица по-късно сигналът е докладван на ФБР и вписан в досието на актрисата.

Службите започват да следят Монро още през август 1955 година, когато тя подава молба за виза в съветското посолство. По-късно неназован източник информира ФБР за нейно пътуване до Мексико, където тя се срещала с американски комунисти, сред които бивши и настоящи членове на партията, както и техни симпатизанти. В документацията се споменава и за близки отношения с човек, чието име е умишлено заличено, което допълнително подхранва подозренията и мистерията.

Разсекретените страници не представляват пълния обем от информация. Според ФБР останалата част от досието е изгубена при преместване, твърдение, което поражда още повече съмнения. По повод 50-годишнината от смъртта на актрисата агенция Асошиейтед прес стартира кампания, целяща да изясни как и при какви обстоятелства е изчезнала останалата документация. Журналистите се опитват да разберат повече и за цензурираните части от архивите, включително за мистериозния контакт в Мексико.

В основата на всички тези въпроси стои и темата за смъртта на Монро, починала на 5 август 1962 година. Връзката ѝ с президента Джон Ф. Кенеди, както и предполагаемите ѝ контакти с неговия брат Робърт Кенеди, превръщат трагичния ѝ край в поле за безброй конспиративни теории. Някои версии твърдят, че тя е станала жертва на заговор, организиран от ЦРУ, други сочат към мафията или дори към ФБР. Д-р Томас Ногучи, извършил аутопсията, не изключва възможността за самоубийство, но съмненията остават и до днес.

Ако се върнем към въпроса дали Монро е била комунистка, отговорът не е еднозначен. Известно е, че Артър Милър е имал леви симпатии в младежките си години и е бил свързван с марксистки групи през 30-те години. Той по-късно става критик на редица политически процеси и конфликти, включително войната в Корея. Дали неговите възгледи са повлияли на Монро, остава в сферата на предположенията. Факт е обаче, че в атмосферата на Студената война всяка връзка, всяка среща и всяка идея, различна от официалната линия, е могла да превърне една филмова звезда в обект на наблюдение.

Иронията е, че ако обвиненията бяха напълно доказани, това би означавало, че най-големият секс-символ на свободния Запад е симпатизирал на идеологията на Изтока. Дали това е истина или просто отражение на параноята на епохата, остава отворен въпрос. Архивите дават фрагменти, но не и окончателни отговори, а името на Мерилин Монро продължава да бъде символ не само на блясък и трагедия, но и на една епоха, в която славата и политиката се преплитат опасно.

Our Media Group
Independent Media Network